♥ Легенда за плачещата върба
(„ Weeping Willow ” by Claude Monet)
Легенда за плачещата върба
– Защо клоните на другите дървета са изправени, а на тази върба са сведени надолу? – запита дребната Верка майка си, с която бяха излезли да се поразходят край реката.
Майката предугаждаше въпроса на своята любознателна щерка, която отдавна наблюдаваше върбовите клони, оглеждащи се в огледалната водна повърхнина.
– Някога тази върба била високо и стройно дърво, детето ми. И тя извисявала клоните си към небето. Но се случило нещо, което я трансформирало вечно - стройната й снага се прегънала, клоните й клюмнали към земята. Това било от дълго време, когато нашият Спасител Исус Христос живял на земята. Лошите хора хванали Божия наследник и го пратили на съд пред Пилат. Макар да не намерил никаква виновност у него, Пилат го предал на бойците, с цел да го санкционират. Отвели те Исус в градината зад дома Пилатов, украсена с голям брой дървета и почнали да дирят кое дърво има жилави пръчки, с цел да наказват Христа с тях.
В средата на градината дънер извисявала красива, стройна върба. Клонките й били дълги, гладки и гъвкави. Отсекли бойците от нейната корона и се приготвили да изпълнят заповедта на Пилат.
Напразно се мъчила върбата да разгадае за какво бойците я посичат по този начин, когато внезапно от двореца дохвърчали писъци. Дървото незабавно познало тъжните стенания на своите отрязани клони. Тогава всичките й други клончета се извърнали към прозореца, откъдето идвали писъците и върбата съумяла да надникне вътре. И видяла тя вързан на един дирек положителния и мирен Исус Христос. Войниците замахвали с всички сили върху голите му рамене, кръв бликнала от изранените места, само че Исус покорно, като агне, понасял бичуването. Само плющенето на пръчките разнасяло тъдява скръбта и рева на върбовите клони, които не желали да служат за сходно грозно изтезание.
Безкрайно дожаляло на върбата, че жестоките бойци мъчели с нейните клони Праведника. Всичките й клончета се изпълнили със сълзи. Не могла тя да понесе скръбната картина, клюмнала глава, свела всичките си вейки към земята и заплакала. И така останала вечно. Оттогава тя се назовава плачеща върба. Нейните клони порастват единствено надолу, с цел да припомнят на хората, че в миналото поради тях е страдал и понасял мъчения Божият Син.
Един ден, малко след Своето славно Възкресение, Христос се доближил до натъжената върба и рекъл: „ Бъди предвестител на Моето Възкресение: ще цъфтиш преди всички дървета, дори преди самата ти да се разлистиш ”.
И от този момент върбата зацъфтява по-рано от другите дървета.
По материал на:
Картина: „ Weeping Willow ” by Claude Monet; chinaoilpaintinggallery
